Да нямаш и да искаш

Има едно поверие, че ако бременна открадне нещо и след това се докосне, на мястото, което пипне, се появява белег на детето. Аз имам едно малко червено петънце близо до дясното коляно и майка ми твърди, че то се е получило в следствие на открадната масло в магазина някъде в началото на любимата ми 1990 г.
Като едно дете на прехода, изживяло целия си съзнателен живот до момента като свидетел на борбата между т.нар. комунистически и демократични ценностни системи, признавам, че не разбирам нападките спрямо комунизма.Все си мисля, че е по-трудно да се живее в едно общество, лутащо се и търсещо постоянно своите нови идоли, отколкото в общество с наличие на утвърдена нравствена система. Няколко песни изникват в съзнанието ми, когато се заговори за това - "Тhe wall", "Hey you", "Another brick in the wall", "Комунизмът си отива", но някакси мисълта ми е насочена повече към сегашното и ми иде да запея " Let it be"
На 9 ноември се навършиха 20 години от падането на Берлинската стена. National Geographic пусна специален сайт, посветен на тази дата - www.berlinskatastena.com, а Теодора Енчева от БТВ направи филма "Да имаш или да бъдеш", чийто трейлър може да видиш тук: http://btv.bg/videos/broadcast_video.pcgi?section_id=234&video_id=21749">, а целият филм е качен в "Замунда".
Добивам усещането, че 2009 е знакова година за България - само 6 дни след датата, предизвикваща дългогодишни спорове в нашето общество, дойде ред на избори за столичен кмет, а един ден преди това Европейската комисия реши да отпаднат визите в Европейския съюз за македонци, сърби и черногорци. Мислех си да напиша тези си размисли на 9 ноември, но реших, че трябва да сме по-близо до събитията в настоящето и затова ги публикувам точно днес. Надявам се, ако си жител на София, да не си пропуснал да гласуваш, за да не се оплакваш в следващите четири години, че другите избират вместо теб, също така да не забравяш, че управлението на столицата има солидна връзка с управлението на цялата държава. Признай си, пусна ли бюлетина?
Комунизъм или социализъм! Демокрация или капитализъм?! Всъщност харесвам лесната достъпност до всичко, което се предлага днес и оценявам като много тежко положението отпреди двайсет години, когато не само липсата на разнообразие е била очевидна, но дори в определени периоди е отчитана липса на стоки от потребителската кошница в търговската мрежа. Каква цена плащаме обаче днес за своя "свободен избор"? На мен ми е непосилно висока, а на теб?

Събуди се, holy soul

Празниците разчупват делника ни и правят живота ни по-радостен. Обаче ние сами забравяме да празнуваме - не ни липсва време, не ни липсват и средстава - балканска душа - широка душа, все ще намери как да се почерпи за поредния, ограден с червено, ден от календара. Не ни достига празничност на душата и постепенно започваме да предпочитаме показността и карнавалните костюми пред поздравленията за някой нацонален или църковен празник.
Отдавна обществото ни си е спретнало trick, а threat дебне на всеки ъгъл. Тогава защо толкова много ни харесва да отбелязваме Halloween - ден на Вси Светии - взимаме само маските, а забравяме сърцето на празника.
Тази година и двата ни просветни празника - 24 май и 1 ноември се оказаха в неделя. Българинът с годините е свикнал да отбелязва празниците си, когато те го отървават от работа. Традиционният почивен ден обаче благоприятства за това той да забрави какво точно чества. Това календарно съвпадение сякаш беше точно на място, за да покаже колко се изпразват от съдържание душите ни.
Вещици, дракони,призраци, караконджули, вампири - предпочитам за тях да гледам по телевизията, а будителското да нося в себе си. Спрете да ме плашите с метли и зъби, искам да спра да злоупотребявам със зрението си и да издълбая дълбоко в себе си един фенер - неугасващ.