Да нямаш и да искаш

Има едно поверие, че ако бременна открадне нещо и след това се докосне, на мястото, което пипне, се появява белег на детето. Аз имам едно малко червено петънце близо до дясното коляно и майка ми твърди, че то се е получило в следствие на открадната масло в магазина някъде в началото на любимата ми 1990 г.
Като едно дете на прехода, изживяло целия си съзнателен живот до момента като свидетел на борбата между т.нар. комунистически и демократични ценностни системи, признавам, че не разбирам нападките спрямо комунизма.Все си мисля, че е по-трудно да се живее в едно общество, лутащо се и търсещо постоянно своите нови идоли, отколкото в общество с наличие на утвърдена нравствена система. Няколко песни изникват в съзнанието ми, когато се заговори за това - "Тhe wall", "Hey you", "Another brick in the wall", "Комунизмът си отива", но някакси мисълта ми е насочена повече към сегашното и ми иде да запея " Let it be"
На 9 ноември се навършиха 20 години от падането на Берлинската стена. National Geographic пусна специален сайт, посветен на тази дата - www.berlinskatastena.com, а Теодора Енчева от БТВ направи филма "Да имаш или да бъдеш", чийто трейлър може да видиш тук: http://btv.bg/videos/broadcast_video.pcgi?section_id=234&video_id=21749">, а целият филм е качен в "Замунда".
Добивам усещането, че 2009 е знакова година за България - само 6 дни след датата, предизвикваща дългогодишни спорове в нашето общество, дойде ред на избори за столичен кмет, а един ден преди това Европейската комисия реши да отпаднат визите в Европейския съюз за македонци, сърби и черногорци. Мислех си да напиша тези си размисли на 9 ноември, но реших, че трябва да сме по-близо до събитията в настоящето и затова ги публикувам точно днес. Надявам се, ако си жител на София, да не си пропуснал да гласуваш, за да не се оплакваш в следващите четири години, че другите избират вместо теб, също така да не забравяш, че управлението на столицата има солидна връзка с управлението на цялата държава. Признай си, пусна ли бюлетина?
Комунизъм или социализъм! Демокрация или капитализъм?! Всъщност харесвам лесната достъпност до всичко, което се предлага днес и оценявам като много тежко положението отпреди двайсет години, когато не само липсата на разнообразие е била очевидна, но дори в определени периоди е отчитана липса на стоки от потребителската кошница в търговската мрежа. Каква цена плащаме обаче днес за своя "свободен избор"? На мен ми е непосилно висока, а на теб?

Събуди се, holy soul

Празниците разчупват делника ни и правят живота ни по-радостен. Обаче ние сами забравяме да празнуваме - не ни липсва време, не ни липсват и средстава - балканска душа - широка душа, все ще намери как да се почерпи за поредния, ограден с червено, ден от календара. Не ни достига празничност на душата и постепенно започваме да предпочитаме показността и карнавалните костюми пред поздравленията за някой нацонален или църковен празник.
Отдавна обществото ни си е спретнало trick, а threat дебне на всеки ъгъл. Тогава защо толкова много ни харесва да отбелязваме Halloween - ден на Вси Светии - взимаме само маските, а забравяме сърцето на празника.
Тази година и двата ни просветни празника - 24 май и 1 ноември се оказаха в неделя. Българинът с годините е свикнал да отбелязва празниците си, когато те го отървават от работа. Традиционният почивен ден обаче благоприятства за това той да забрави какво точно чества. Това календарно съвпадение сякаш беше точно на място, за да покаже колко се изпразват от съдържание душите ни.
Вещици, дракони,призраци, караконджули, вампири - предпочитам за тях да гледам по телевизията, а будителското да нося в себе си. Спрете да ме плашите с метли и зъби, искам да спра да злоупотребявам със зрението си и да издълбая дълбоко в себе си един фенер - неугасващ.

Навикът

Навикът е нещо много вредно. Все са ми се случвали опасни неща, ама те такова животно като привичките на никого не пожелавам. Да не ти се случва с нищо да свикнеш, че отказването от установеното течение си е дълъг и тежък процес, при който определено вървиш назад. Навикът има само минуси:
1. Рутината - хранене, скука, висене в нета, губене на време- ако не ги редуцираш на време, те могат да станат толкова закоравял навик, че да запълнят ежедневието ти.
2. Депресията - често е неосъзната и идва като следствие от навика, превърнал се във всекидневие - искаш-нямаш, трябва-не може, опитваш-проваляш се- и когато всичко това се смеси в съзнанието ти с любимото на нашето съвременно съзнание сравняване с идеали и кумири, то тогава депресията е факт.
3.Промяната- неизбежното следствие от депресията, но не положителната промяна, до която достигаш след обстоен анализ, а негативното изменение на психиката и маниите - чистота, цигари, килограми и подобни.
Навикът е цикъл на проблеми, не се оставяй в ръцете му!

What you should NEVER do

Времелов

Приятно е да откраднеш зa себе си това, от което си бил лишаван многократно. Не, това не те прави егоист, а непоправим мечтател. Нека си го признаем - в началото на работната седмица винаги мечтаем за почивните дни, в началото на изпит винаги искаме да имаме вече отговорите и резултатите. Колко пъти на ден в главата ти се появява текстът на песен като тази:
Хей каква е тая пара,
накъде върви сега дори света,
с колко суета и с колко вяра,
заредени тичат някакви телца.
Борим се с всичко и всички и май това е продиктувано от желанието ни да сме първи на всяка цена. Първи, но не обладани от мания за величие, а желаещи успеха. Не се състезаваме с другите, дори конкуренцията е рядко явление и е факт само по "високите етажи", просто се борим с времето, защото стрелката ни постоянно се върти, броят на песъчинките постоянно намалява и пламъкът също догаря. Рицари сме във войната с времето, но и пионери в ловкостта за справянето с него.
Помисли си какво искаш от своята частица от вечността, за да бъде тя най-дългия отрязък с най-дълбоко гравирани спомени :)

Въпрос на избор

Един живот "Като роман"

Мисля си, че в последно време вече не се интересуваме от литературата, вече не се вглеждаме в нейните модели и проблеми, които в действителност се оказват прякото отражение на нашия свят, вече не вярваме в приказки от малки. Глобализация и еманципация, модернизация или каквито още причини решим да изтъкнем, няма да бъдат достатъчни, защото вината за липсата на духовно обогатяване стои зад самата ни "съвременна" съвест. Попаднах на книгата на един автор, непознат за мен досега - "Като роман", Даниел Пенак. Бих искала и ти да се вгледаш в част от неговия текст, дано откриеш нещо близо до себе си:
"Обяснихме му всъщност всичко за книгата още когато не знаеше да чете. Отворихме му очите за безкрайното многообразие на въображаемите неща, приобщихме го към радостите на пътешествието на духа,дарихме го с вездесъщост, освободихме го от Хронос и го потопихме в приказно населената самота на читателя ... Историите, които му четяхме, гъмжаха от братя, сестри, роднини, неразличими двойници, от сонмове ангели-хранители и тълпи приятели; те поемаха неговите грижи, но се сражаваха и със собствените си чудовища и намираха убежище в тревожните удари на сърцето му - като читател той на свой ред се превръщаще в техен ангел-хранител. Без него светът им преставаше да съществува. Без тях той би останал пленник между стените на своя. Така той откри парадоксалното свойство на четенето - като ни откъсва от света, да ни помага да открием неговия смисъл.
Завръщаше се смълчан от тези пътешествия. Но беше сутрин и се залисвахме с друго. Откровено казано, не се и стараехме да разберем какво е донесъл от там. Инстинктивно и той го пазеше в тайна. Беше, както се казва, неговият собствен свят. Отношенията му със Снежанка или с някое от седемте джуджета бяха нещо лично, което не бива да се разгласява. Защото да мълчи, след като е чел, е най-голямата радост за читателя!
Да, разкрихме му всичко за книгата.
Изострихме до немай къде желанията му на читател.
Дотолкова, спомняте ли си, че гореше от желание да се научи да чете!"