Времелов

Приятно е да откраднеш зa себе си това, от което си бил лишаван многократно. Не, това не те прави егоист, а непоправим мечтател. Нека си го признаем - в началото на работната седмица винаги мечтаем за почивните дни, в началото на изпит винаги искаме да имаме вече отговорите и резултатите. Колко пъти на ден в главата ти се появява текстът на песен като тази:
Хей каква е тая пара,
накъде върви сега дори света,
с колко суета и с колко вяра,
заредени тичат някакви телца.
Борим се с всичко и всички и май това е продиктувано от желанието ни да сме първи на всяка цена. Първи, но не обладани от мания за величие, а желаещи успеха. Не се състезаваме с другите, дори конкуренцията е рядко явление и е факт само по "високите етажи", просто се борим с времето, защото стрелката ни постоянно се върти, броят на песъчинките постоянно намалява и пламъкът също догаря. Рицари сме във войната с времето, но и пионери в ловкостта за справянето с него.
Помисли си какво искаш от своята частица от вечността, за да бъде тя най-дългия отрязък с най-дълбоко гравирани спомени :)