Човек трябва добре да умее да разбира себе си и да познава корените си и на ченките на различни емоции в себе си. Наскоро преведох един откъс от "Африканецът" на Нобеловия лауреат за литература на 2008 - Жан-Мари Гюстав льо Клезио - искам да го споделя с теб, за да погледнеш навътре в себе си и да се замислиш за миналото и за предстоящото неизвестно
"Всяко човешко същество е резултат от баща и майка. Може да не ги признаваме, да не ги обичаме, да се съмняваме в тях. Те са тук с техния облик, с техните поведение, обноски и странности, с техните илюзии, надежди, с формата на ръцете и на пръстчетата на краката си, с цвета на очите и косите си, с техния начин на говорене, техните мисли, вероятно дори с възрастта, на която са починали, всичко това по някакъв начин се е предало и на нас самите.
Дълго мечтаех майка ми да е чернокожа. Бях си измислил една история, едно друго минало, за да избягам от действителността при завръщането си от Африка, в тази страна, в този град, където не познавах никого, където бях станал странник. После открих, че баща ми, който на преклонна възраст се върна да живее с нас във Франция, беше всъщност Африканецът. Беше ми трудно да го приема. Трябваше да се обърна назад, да започна отначало, да се опитам да разбера. Със спомена за това написах тази малка книжка."
Това е една истинска история, донесла заслужено наградата на автора си, остави се на спомена ...
Няма коментари:
Публикуване на коментар