Има едно поверие, че ако бременна открадне нещо и след това се докосне, на мястото, което пипне, се появява белег на детето. Аз имам едно малко червено петънце близо до дясното коляно и майка ми твърди, че то се е получило в следствие на открадната масло в магазина някъде в началото на любимата ми 1990 г.
Като едно дете на прехода, изживяло целия си съзнателен живот до момента като свидетел на борбата между т.нар. комунистически и демократични ценностни системи, признавам, че не разбирам нападките спрямо комунизма.Все си мисля, че е по-трудно да се живее в едно общество, лутащо се и търсещо постоянно своите нови идоли, отколкото в общество с наличие на утвърдена нравствена система. Няколко песни изникват в съзнанието ми, когато се заговори за това - "Тhe wall", "Hey you", "Another brick in the wall", "Комунизмът си отива", но някакси мисълта ми е насочена повече към сегашното и ми иде да запея " Let it be"
На 9 ноември се навършиха 20 години от падането на Берлинската стена. National Geographic пусна специален сайт, посветен на тази дата - www.berlinskatastena.com, а Теодора Енчева от БТВ направи филма "Да имаш или да бъдеш", чийто трейлър може да видиш тук: http://btv.bg/videos/broadcast_video.pcgi?section_id=234&video_id=21749">, а целият филм е качен в "Замунда".
Добивам усещането, че 2009 е знакова година за България - само 6 дни след датата, предизвикваща дългогодишни спорове в нашето общество, дойде ред на избори за столичен кмет, а един ден преди това Европейската комисия реши да отпаднат визите в Европейския съюз за македонци, сърби и черногорци. Мислех си да напиша тези си размисли на 9 ноември, но реших, че трябва да сме по-близо до събитията в настоящето и затова ги публикувам точно днес. Надявам се, ако си жител на София, да не си пропуснал да гласуваш, за да не се оплакваш в следващите четири години, че другите избират вместо теб, също така да не забравяш, че управлението на столицата има солидна връзка с управлението на цялата държава. Признай си, пусна ли бюлетина?
Комунизъм или социализъм! Демокрация или капитализъм?! Всъщност харесвам лесната достъпност до всичко, което се предлага днес и оценявам като много тежко положението отпреди двайсет години, когато не само липсата на разнообразие е била очевидна, но дори в определени периоди е отчитана липса на стоки от потребителската кошница в търговската мрежа. Каква цена плащаме обаче днес за своя "свободен избор"? На мен ми е непосилно висока, а на теб?
Свободата се заплаща скъпо! Същото биха потвърдили, ако можеха, всички надигнали се да се освободят от робството преди повече от 130 години. Да, те са можели да продължат да живеят в тази изолирана от света и от времето "империя", но са предпочели свободата. Цената е била жестока - жертви, бедност, дълъг и мъчителен преход. Сигурно и тогава е имало такива като теб, които са казвали: "И за какво ни е тази свобода, преди си живях спокойно, плащах си данъците и всичко беше наред, а сега...". Но както знаем днес 3 март е най-високо цененият български празник. И никой не оспорва фактът, че борбата си е заслужавала.
ОтговорИзтриванеМежду другото последните три изречения много ми харесаха и затова мисля да ги коментирам. Първото ми хареса защото е вярно. Второто и третото - защото мога да отговоря лесно на тях:
Няма достатъчно висока цена за свободата! А за теб кое в настоящето е чак толкова "непосилно", че си готова да я замениш за "лесния живот" от преди 20 години.
Определено не бих заменила сегашната възможност да избирам какво да обличам, какво да купувам, каква музика да слушам или какви филми да гледам със ситуацията отпреди 20 години.Това, което днес обаче ми липсва е единната ценностна система на обществото. Хората трябва да са дълбоки индивидуалности, но все пак да се водят от някакви неписани правила в обществото, а това сега липсва. Цялата вещна показност, кич и мутренство някак си са трудни за понасяне. Наистина, няма прекалено висока цена за свободата, но рискът да се изкушиш да станеш част от изцяло материалното или пък да се погнусиш до крайна степен от пошлостта, са едно твърде голямо изпитание поне според мен
ОтговорИзтриванеБях свидетел на масов бой в Супера на Младост 1 , до пазара. Магазинът беше с хоризонтални хладилници по средата. Празно. Няма нищо за ядене или пиене. Около празните хладилници чакат около 200 човека. Управителят се появи с касетка пакети кайма. Хората се сбиха кой да вземе. Тези по-близо грабваха и бягат към изхода. Не мога да ви опиша колко тъжно беше. Ще го помня до края си. Ако някой от Младост 1, София помни - нека разкаже.
ОтговорИзтриванеРадвам се, че младите не могат да ни разберат. Това е добре. Защото не са увредени като нас...
Аз пък не мога да разбера защо трябва всички реакции и мнения да се въртят около имането, а не около бъденето. Заглавието на споменатия филм обръща на 180 градуса оригиналната мисъл на един мъдрец, надживял комунизма: "Да бъдеш, а не да имаш". Един от основните проблеми на идеологията не беше ли материализма?
ОтговорИзтриванеМисля си, че точно материализмът ни е основен проблем днес и това е така, защото не оценяваме това, което ни е достъпно и го приемаме за даденост.
ОтговорИзтриванеА колкото до ценностите и липсата им - те не идват от социалността или от политиката, а от друга сфера, от която винаги са идвали. Като система се сменят през известно време и към момента на смяната е нормално хората да изглеждат празни. Все пак трябва да се освободят от старото, за да направят място на новото. Каквото, слава богу, и днес го има, и то е точно "Да бъдеш, а не да имаш" :)
ОтговорИзтриване