Какви ли не въпроси възникват в съзнанието на днешните млади и отговорите им в никакъв случай не са еднозначни. Как да се търсят обаче най-изчерпателните обяснения за всичко – чрез връщане във времето, чрез погледа в бъдещето или пък чрез здравото стъпване в настоящето – може би и трите. Опознай себе си, опознай другия, за да обикнеш човека изобщо. Струва си да се заровим в мислите на младите от предишни поколения, за да разберем по-добре съвремието.
Някога ти, днешни младежо, запитвал ли си се какво е мислила баба ти за всички онези дребни неща, които днес вълнуват теб – как да намериш единствения, когото да обичаш, как да успееш в живота, как да постигнеш целите си? Вероятно не си, защото винаги си смятал, че ценностите от времето на баба ти са отдавна отмрели. Е, и тя е имала същите тайни и вълнения като теб, отразени и пречупени през търсенията на нейното време. Чувал ли си от стария грамофон в дома на баба си баладичния напев:”Горчиви чувства ти у мен недей събужда” или “Целувката на Анна” – ето, и баба ти обичаше по същия начин, по който ти сега, и тя имаше и други изгори в живота, преди да срещне дядо ти, и тя слушаше актуалната за своето време музика, просто нейните начини да изрази чувствата си бяха други. Дали пък тези начини не бяха по-красиви от днешната urban култура, в чийто ценностен хаос се луташ постоянно и имаш чувството, че потъваш все по-навътре и по-навътре, остава да решиш сам ти, вниквайки в романтиката на миналото. Извади от скрина купчината стари снимки, изтърси от праха големия самовар с надпис “Сделано в СССР”, свари си чай и се потопи в магията на времето!
Баба ми разказваше много истории за нейните приятелки, за техните традиции заедно, за малките неща, които вълнували момичетата от това време. Поколение на две войни – това беше времето на баба ти. Отпечатъкът от Първата световна още не е избледнял в съзнанието на тогавашните възрастни, когато на бял свят се е родила тя. Баба ми си спомняше, че за неспазване на вечерния час изобщо не е ставало и дума – на непълнотетните (тогава под 21 години) не са се разрешавали дори разходките по “Царя” (днeшния столичен булевард ”Цар Освободител”), която е била улицата за разходи на новите влюбени. Баба ми живеела на бул.”Сливница”, на кръстовището с “Опълченска”.Ужасът на войната не бил познат за тогавашните млади, но думите на възрастните били толкова категорични, че станело ли 20 часа всеки се прибирал вкъщи. “Обичах да чувам как татко се прибира за вечеря от своята хлебарница и понеже беше от Тетово (Македония) от устата му да звучи “Заниша се Шар планина” – това са думите на баба ми за минутите след като се приберяла вечер у дома. След разходките с приятелки, минути преди вечерния час, те тръгвали по моста на кръстовището на “Сливница” и с най-добрата й приятелка се разделяли точно на средата – били преброили малките колони на парапетите на моста и всяка вечер се разделяли точно на средата.
Баба ми била на четиринадесет години, когато започнала войната – тогава дошла раздялата с нейните приятелки, защото всеки бил принуден да търси укритие. 1944 г. – годината на най-мащабните англо-американски бомбардировки над София, поставила населението на столицата в безизходица. Семейството на баба ми напуснало града и се преместило в едно село край Враца. Шестнадесетгодишна, тя за първи път срещна дядо ми, дни преди той да бъде мобилизиран. Е, това беше единствената и неповторима любовна история в живота на баба ми, а вероятно и на твоята, защото и училището тогава беше девическо и мъжко, а за днешните бира, секс, наркотици и rock’n’roll дори не се и говореше. Времето, което миришеше на мушкато и в което бучките захар и бонбоните “Лукчета” бяха най-сладкото вълшебство за небцето, сега е заменено от какви ли не други изкушения. Това бе поколението на две войни. Мисля си, че и ние обаче сме част от това поколение, че ние дори сме неговото продължение в съвременен вариант. Общочовешките проблеми и днес са факт, втората мащабна икономическа криза след Голямата депресия (1929-1933) е във възхода си, а в главите на съвременните глобализирани индивиди отново се завърта лентата на любов, раздяла, омраза, изневяра, несигурност – вулкан от емоции и страхове, бушувал в душите и сърцата на всички от столетия.
