Аз, ти,той, ние, вие,те или "и кой каза 1,2,3,4....12"

Едно завършване, дългоочаквано, мечтано, жадувано и накрая оказало се тъжно. Равносметката - 12 години от живота минаха като 12-те мига от пролетта, отлетяха на различни посоки като обстрелвани птици и няма никога да се върнат.
Една арменска поговорка гласи, че две са неповотиримите неща в живота - майчинството и училището. Вече го осъзнахме в пълна степен. Остават красивите спомени на един гимназиален живот и трезвата преценка за това как израстнахме заедно през последните 5 години. Променихме се и съзряхме, минавайки и сблъсквайки се с много неща в гимназията, събития, които ни дадоха много житейски уроци, уроци, които винаги ще носим в себе си. Станахме индивидуалности и разбрахме смисъла на повтаряните ни през годините местоимения - аз, ти, той, ние, вие, те. Никой не е част от тълпата, никой не е еднакъв с другия, а всеки се превърна в личност, която дано се съхрани и през годините.
Животът с главно "Ж" предстои, очакват ни още нови и неизвестни неща, дано тогава си спомним:
Кълна се никога да не
забравям теб,
с когото пет години
всичко съм делил
Кълна се, попадне ли
в беда един от нас
да му подам ръка
и в лош за мене час

Кълна се, попадна ли
в беда да не предавам,
приятелските грешки
да прощавам.
Кълна се във Дявола
и в Бога
да сторя аз за теб
каквото мога
ЗАКЛЕХ СЕ!