сряда, 6 май 2009 г.

Животът като празник

L'échec est un jeu ... un jeu au hasard et un jeu à la provocation

Днес е последният почивен ден от 1 до 6 май - отдъхнахме си максимално както повелява обичаят, а сега ще се върнем пак на работа, за да дочакаме лятната отпуска. Какво ни предстои през това време само ние си знаем и рядко имаме навика да споделяме с другия. Защо ли? Казваме си, че той е затрупан с проблеми също като нас, че той има свой личен живот, от който трудно може да се абстрахира, за да погледне към нас, че той не е в състояние да ни разбере поради различните си възгледи.
Българинът е най-социалното животно, което някога някъде можеш да срещнеш, но новото време малко обърка комуникацията му. Да, съществува този тъй наречен "Балкански синдром", но той май се оказва плод на прехода. Както пееше Тони Димитрова :
На Европа във самия край
кротко си живеем като в рай.
Казват че сме май от тия,
дето карат в немотия,
но от всички ние сме си най.
Да, почива ни се повече и трудно влизаме в ритъма на модерния европеец, който ясно разграничава делника от празника, но какво да се прави, такава е нашата нравственост. Използвай малкото останало време за отдих като го споделиш с най-близките си, дано накрая си починал добре и си събрал нови сили, за да поемеш напред!

Няма коментари:

Публикуване на коментар