Да нямаш и да искаш

Има едно поверие, че ако бременна открадне нещо и след това се докосне, на мястото, което пипне, се появява белег на детето. Аз имам едно малко червено петънце близо до дясното коляно и майка ми твърди, че то се е получило в следствие на открадната масло в магазина някъде в началото на любимата ми 1990 г.
Като едно дете на прехода, изживяло целия си съзнателен живот до момента като свидетел на борбата между т.нар. комунистически и демократични ценностни системи, признавам, че не разбирам нападките спрямо комунизма.Все си мисля, че е по-трудно да се живее в едно общество, лутащо се и търсещо постоянно своите нови идоли, отколкото в общество с наличие на утвърдена нравствена система. Няколко песни изникват в съзнанието ми, когато се заговори за това - "Тhe wall", "Hey you", "Another brick in the wall", "Комунизмът си отива", но някакси мисълта ми е насочена повече към сегашното и ми иде да запея " Let it be"
На 9 ноември се навършиха 20 години от падането на Берлинската стена. National Geographic пусна специален сайт, посветен на тази дата - www.berlinskatastena.com, а Теодора Енчева от БТВ направи филма "Да имаш или да бъдеш", чийто трейлър може да видиш тук: http://btv.bg/videos/broadcast_video.pcgi?section_id=234&video_id=21749">, а целият филм е качен в "Замунда".
Добивам усещането, че 2009 е знакова година за България - само 6 дни след датата, предизвикваща дългогодишни спорове в нашето общество, дойде ред на избори за столичен кмет, а един ден преди това Европейската комисия реши да отпаднат визите в Европейския съюз за македонци, сърби и черногорци. Мислех си да напиша тези си размисли на 9 ноември, но реших, че трябва да сме по-близо до събитията в настоящето и затова ги публикувам точно днес. Надявам се, ако си жител на София, да не си пропуснал да гласуваш, за да не се оплакваш в следващите четири години, че другите избират вместо теб, също така да не забравяш, че управлението на столицата има солидна връзка с управлението на цялата държава. Признай си, пусна ли бюлетина?
Комунизъм или социализъм! Демокрация или капитализъм?! Всъщност харесвам лесната достъпност до всичко, което се предлага днес и оценявам като много тежко положението отпреди двайсет години, когато не само липсата на разнообразие е била очевидна, но дори в определени периоди е отчитана липса на стоки от потребителската кошница в търговската мрежа. Каква цена плащаме обаче днес за своя "свободен избор"? На мен ми е непосилно висока, а на теб?

Събуди се, holy soul

Празниците разчупват делника ни и правят живота ни по-радостен. Обаче ние сами забравяме да празнуваме - не ни липсва време, не ни липсват и средстава - балканска душа - широка душа, все ще намери как да се почерпи за поредния, ограден с червено, ден от календара. Не ни достига празничност на душата и постепенно започваме да предпочитаме показността и карнавалните костюми пред поздравленията за някой нацонален или църковен празник.
Отдавна обществото ни си е спретнало trick, а threat дебне на всеки ъгъл. Тогава защо толкова много ни харесва да отбелязваме Halloween - ден на Вси Светии - взимаме само маските, а забравяме сърцето на празника.
Тази година и двата ни просветни празника - 24 май и 1 ноември се оказаха в неделя. Българинът с годините е свикнал да отбелязва празниците си, когато те го отървават от работа. Традиционният почивен ден обаче благоприятства за това той да забрави какво точно чества. Това календарно съвпадение сякаш беше точно на място, за да покаже колко се изпразват от съдържание душите ни.
Вещици, дракони,призраци, караконджули, вампири - предпочитам за тях да гледам по телевизията, а будителското да нося в себе си. Спрете да ме плашите с метли и зъби, искам да спра да злоупотребявам със зрението си и да издълбая дълбоко в себе си един фенер - неугасващ.

Навикът

Навикът е нещо много вредно. Все са ми се случвали опасни неща, ама те такова животно като привичките на никого не пожелавам. Да не ти се случва с нищо да свикнеш, че отказването от установеното течение си е дълъг и тежък процес, при който определено вървиш назад. Навикът има само минуси:
1. Рутината - хранене, скука, висене в нета, губене на време- ако не ги редуцираш на време, те могат да станат толкова закоравял навик, че да запълнят ежедневието ти.
2. Депресията - често е неосъзната и идва като следствие от навика, превърнал се във всекидневие - искаш-нямаш, трябва-не може, опитваш-проваляш се- и когато всичко това се смеси в съзнанието ти с любимото на нашето съвременно съзнание сравняване с идеали и кумири, то тогава депресията е факт.
3.Промяната- неизбежното следствие от депресията, но не положителната промяна, до която достигаш след обстоен анализ, а негативното изменение на психиката и маниите - чистота, цигари, килограми и подобни.
Навикът е цикъл на проблеми, не се оставяй в ръцете му!

What you should NEVER do

Времелов

Приятно е да откраднеш зa себе си това, от което си бил лишаван многократно. Не, това не те прави егоист, а непоправим мечтател. Нека си го признаем - в началото на работната седмица винаги мечтаем за почивните дни, в началото на изпит винаги искаме да имаме вече отговорите и резултатите. Колко пъти на ден в главата ти се появява текстът на песен като тази:
Хей каква е тая пара,
накъде върви сега дори света,
с колко суета и с колко вяра,
заредени тичат някакви телца.
Борим се с всичко и всички и май това е продиктувано от желанието ни да сме първи на всяка цена. Първи, но не обладани от мания за величие, а желаещи успеха. Не се състезаваме с другите, дори конкуренцията е рядко явление и е факт само по "високите етажи", просто се борим с времето, защото стрелката ни постоянно се върти, броят на песъчинките постоянно намалява и пламъкът също догаря. Рицари сме във войната с времето, но и пионери в ловкостта за справянето с него.
Помисли си какво искаш от своята частица от вечността, за да бъде тя най-дългия отрязък с най-дълбоко гравирани спомени :)

Въпрос на избор

Един живот "Като роман"

Мисля си, че в последно време вече не се интересуваме от литературата, вече не се вглеждаме в нейните модели и проблеми, които в действителност се оказват прякото отражение на нашия свят, вече не вярваме в приказки от малки. Глобализация и еманципация, модернизация или каквито още причини решим да изтъкнем, няма да бъдат достатъчни, защото вината за липсата на духовно обогатяване стои зад самата ни "съвременна" съвест. Попаднах на книгата на един автор, непознат за мен досега - "Като роман", Даниел Пенак. Бих искала и ти да се вгледаш в част от неговия текст, дано откриеш нещо близо до себе си:
"Обяснихме му всъщност всичко за книгата още когато не знаеше да чете. Отворихме му очите за безкрайното многообразие на въображаемите неща, приобщихме го към радостите на пътешествието на духа,дарихме го с вездесъщост, освободихме го от Хронос и го потопихме в приказно населената самота на читателя ... Историите, които му четяхме, гъмжаха от братя, сестри, роднини, неразличими двойници, от сонмове ангели-хранители и тълпи приятели; те поемаха неговите грижи, но се сражаваха и със собствените си чудовища и намираха убежище в тревожните удари на сърцето му - като читател той на свой ред се превръщаще в техен ангел-хранител. Без него светът им преставаше да съществува. Без тях той би останал пленник между стените на своя. Така той откри парадоксалното свойство на четенето - като ни откъсва от света, да ни помага да открием неговия смисъл.
Завръщаше се смълчан от тези пътешествия. Но беше сутрин и се залисвахме с друго. Откровено казано, не се и стараехме да разберем какво е донесъл от там. Инстинктивно и той го пазеше в тайна. Беше, както се казва, неговият собствен свят. Отношенията му със Снежанка или с някое от седемте джуджета бяха нещо лично, което не бива да се разгласява. Защото да мълчи, след като е чел, е най-голямата радост за читателя!
Да, разкрихме му всичко за книгата.
Изострихме до немай къде желанията му на читател.
Дотолкова, спомняте ли си, че гореше от желание да се научи да чете!"

Градина от спомени - градските легенди от миналото днес

Какви ли не въпроси възникват в съзнанието на днешните млади и отговорите им в никакъв случай не са еднозначни. Как да се търсят обаче най-изчерпателните обяснения за всичко – чрез връщане във времето, чрез погледа в бъдещето или пък чрез здравото стъпване в настоящето – може би и трите. Опознай себе си, опознай другия, за да обикнеш човека изобщо. Струва си да се заровим в мислите на младите от предишни поколения, за да разберем по-добре съвремието.

Някога ти, днешни младежо, запитвал ли си се какво е мислила баба ти за всички онези дребни неща, които днес вълнуват теб – как да намериш единствения, когото да обичаш, как да успееш в живота, как да постигнеш целите си? Вероятно не си, защото винаги си смятал, че ценностите от времето на баба ти са отдавна отмрели. Е, и тя е имала същите тайни и вълнения като теб, отразени и пречупени през търсенията на нейното време. Чувал ли си от стария грамофон в дома на баба си баладичния напев:”Горчиви чувства ти у мен недей събужда” или “Целувката на Анна” – ето, и баба ти обичаше по същия начин, по който ти сега, и тя имаше и други изгори в живота, преди да срещне дядо ти, и тя слушаше актуалната за своето време музика, просто нейните начини да изрази чувствата си бяха други. Дали пък тези начини не бяха по-красиви от днешната urban култура, в чийто ценностен хаос се луташ постоянно и имаш чувството, че потъваш все по-навътре и по-навътре, остава да решиш сам ти, вниквайки в романтиката на миналото. Извади от скрина купчината стари снимки, изтърси от праха големия самовар с надпис “Сделано в СССР”, свари си чай и се потопи в магията на времето!

Баба ми разказваше много истории за нейните приятелки, за техните традиции заедно, за малките неща, които вълнували момичетата от това време. Поколение на две войни – това беше времето на баба ти. Отпечатъкът от Първата световна още не е избледнял в съзнанието на тогавашните възрастни, когато на бял свят се е родила тя. Баба ми си спомняше, че за неспазване на вечерния час изобщо не е ставало и дума – на непълнотетните (тогава под 21 години) не са се разрешавали дори разходките по “Царя” (днeшния столичен булевард ”Цар Освободител”), която е била улицата за разходи на новите влюбени. Баба ми живеела на бул.”Сливница”, на кръстовището с “Опълченска”.Ужасът на войната не бил познат за тогавашните млади, но думите на възрастните били толкова категорични, че станело ли 20 часа всеки се прибирал вкъщи. “Обичах да чувам как татко се прибира за вечеря от своята хлебарница и понеже беше от Тетово (Македония) от устата му да звучи “Заниша се Шар планина” – това са думите на баба ми за минутите след като се приберяла вечер у дома. След разходките с приятелки, минути преди вечерния час, те тръгвали по моста на кръстовището на “Сливница” и с най-добрата й приятелка се разделяли точно на средата – били преброили малките колони на парапетите на моста и всяка вечер се разделяли точно на средата.

Баба ми била на четиринадесет години, когато започнала войната – тогава дошла раздялата с нейните приятелки, защото всеки бил принуден да търси укритие. 1944 г. – годината на най-мащабните англо-американски бомбардировки над София, поставила населението на столицата в безизходица. Семейството на баба ми напуснало града и се преместило в едно село край Враца. Шестнадесетгодишна, тя за първи път срещна дядо ми, дни преди той да бъде мобилизиран. Е, това беше единствената и неповторима любовна история в живота на баба ми, а вероятно и на твоята, защото и училището тогава беше девическо и мъжко, а за днешните бира, секс, наркотици и rock’n’roll дори не се и говореше. Времето, което миришеше на мушкато и в което бучките захар и бонбоните “Лукчета” бяха най-сладкото вълшебство за небцето, сега е заменено от какви ли не други изкушения. Това бе поколението на две войни. Мисля си, че и ние обаче сме част от това поколение, че ние дори сме неговото продължение в съвременен вариант. Общочовешките проблеми и днес са факт, втората мащабна икономическа криза след Голямата депресия (1929-1933) е във възхода си, а в главите на съвременните глобализирани индивиди отново се завърта лентата на любов, раздяла, омраза, изневяра, несигурност – вулкан от емоции и страхове, бушувал в душите и сърцата на всички от столетия.

Аз, ти,той, ние, вие,те или "и кой каза 1,2,3,4....12"

Едно завършване, дългоочаквано, мечтано, жадувано и накрая оказало се тъжно. Равносметката - 12 години от живота минаха като 12-те мига от пролетта, отлетяха на различни посоки като обстрелвани птици и няма никога да се върнат.
Една арменска поговорка гласи, че две са неповотиримите неща в живота - майчинството и училището. Вече го осъзнахме в пълна степен. Остават красивите спомени на един гимназиален живот и трезвата преценка за това как израстнахме заедно през последните 5 години. Променихме се и съзряхме, минавайки и сблъсквайки се с много неща в гимназията, събития, които ни дадоха много житейски уроци, уроци, които винаги ще носим в себе си. Станахме индивидуалности и разбрахме смисъла на повтаряните ни през годините местоимения - аз, ти, той, ние, вие, те. Никой не е част от тълпата, никой не е еднакъв с другия, а всеки се превърна в личност, която дано се съхрани и през годините.
Животът с главно "Ж" предстои, очакват ни още нови и неизвестни неща, дано тогава си спомним:
Кълна се никога да не
забравям теб,
с когото пет години
всичко съм делил
Кълна се, попадне ли
в беда един от нас
да му подам ръка
и в лош за мене час

Кълна се, попадна ли
в беда да не предавам,
приятелските грешки
да прощавам.
Кълна се във Дявола
и в Бога
да сторя аз за теб
каквото мога
ЗАКЛЕХ СЕ!

Животът като празник

L'échec est un jeu ... un jeu au hasard et un jeu à la provocation

Днес е последният почивен ден от 1 до 6 май - отдъхнахме си максимално както повелява обичаят, а сега ще се върнем пак на работа, за да дочакаме лятната отпуска. Какво ни предстои през това време само ние си знаем и рядко имаме навика да споделяме с другия. Защо ли? Казваме си, че той е затрупан с проблеми също като нас, че той има свой личен живот, от който трудно може да се абстрахира, за да погледне към нас, че той не е в състояние да ни разбере поради различните си възгледи.
Българинът е най-социалното животно, което някога някъде можеш да срещнеш, но новото време малко обърка комуникацията му. Да, съществува този тъй наречен "Балкански синдром", но той май се оказва плод на прехода. Както пееше Тони Димитрова :
На Европа във самия край
кротко си живеем като в рай.
Казват че сме май от тия,
дето карат в немотия,
но от всички ние сме си най.
Да, почива ни се повече и трудно влизаме в ритъма на модерния европеец, който ясно разграничава делника от празника, но какво да се прави, такава е нашата нравственост. Използвай малкото останало време за отдих като го споделиш с най-близките си, дано накрая си починал добре и си събрал нови сили, за да поемеш напред!

Spring Sessions

Въображение се ражда във времето на криза

Синдромът "който не работи не трябва да яде"
1 май е, събуди се, труженико! Манифестации, ударници на труда - всичко това води началото си не от "братските" народи, а от САЩ. В далечната 1886 г. на 1 май се поставя началото на пролетарските бунтове с цел признаване правата на работниците и утвърждаване на 8- часов работен ден. Така се роди добре познатото ни Nine to Five (9 AM-5 PM).
123 години по-късно манифестации няма, а постиженията на всички служители се отбелязват само в тяхната финансова равностойност. "Който не работи не трябва да яде" вече не звучи актуално след появата на мутрите, мутресите, чалга звездите, мръсните сделки и пари и изобщо цялата тази порнография и афери, които превземат обществото.
1 май е, събуди се, труженико! Трябва ти не официалният социализъм, а индивидуалното ти мислене! В 21 век ти е необходима креативност и прогресивни идеи!
Сложи началото!Събори стената! Вдигни бариерата! Радвай се на по-добро!

Красивото в борбата за надмощие

GREEN HEAVEN с мисълта за избори

About this planet, there is something I know
Theres a very big difference between above and below
A friend foe, or bro, leave your body on the floor
Let your spirit fly away like the soul of a crow

Here, above land, man has laid his plan
And yes, it does include the ku klux klan
We got a government so twisted and bent
Bombs, tanks and guns is how our money is spent
We got v.d., heroin, greed and prostitution
Tension, aggravation, l. ron hubbard solution
Not to mention hard-core chemical pollution
If you think youre just away, youre in a mental institution
And thats a heart felt shame
cos everyones crazy, everyones the same
So, why should only larry, curly and moe be to blame?

Time now to take you to a different place
Where peace lovin whales flow through liquid outer space
A groovin and a gliddin as graceful as lace
A never losing touch with the oceans embrace
Diviner than the dolphin, that there is none
cause dolphins just-a like to have a lot of fun
No one tells em how their life is run
And no one points at them with a gun
They have a lot of love for every living creature
The smile of a dolphin is a built in feature
They be movin in schools but everyones the teacher
Someday mister dolphin, I know Im gon to meet you

Back to the land of the police man
Where he does whatever he says he can
Including hating you because youre a jew
Or beating black ass, thats nothing new
Trigger happy cops, they just like to brawl
They use guns, clubs, gas, but thats not all
They got puke, ridden prisons and sex sick jails
Fuck the poor, if youre rich you pay the bail
So support your police, support your local wars
Thats the way to open economic doors
Why do we do it? cause the presidents a whore
We assume the position to sell the ammunition
What the fuck? its the american tradition
Along with going fishin apple pies in the kitchen
Isnt it bitchin seeing dead men in ditches?

Къде живееш ти?

Мислим си, че живеем в един добър и красив свят на своите емоции като често се абстрахираме от околните. Играждаме си своя ниша, затваряме се в черупката си и сме склонни да мислим едностранчиво, но какво ни се случва всъщност?
Обществото ни всъщност се превърна в един смесица между кошер и мравуняк ...
Гъмжило от емоции, мечти, надежди
Рояк от изстреляни наслуки "стрели" в обществото
Колония от стереотипи
Множество търтеи
Касти на работници, майки и мъжки
Миризма за ориентир
Клетки за съществуване
Лепкавост на мед

Confessions

Човек трябва добре да умее да разбира себе си и да познава корените си и на ченките на различни емоции в себе си. Наскоро преведох един откъс от "Африканецът" на Нобеловия лауреат за литература на 2008 - Жан-Мари Гюстав льо Клезио - искам да го споделя с теб, за да погледнеш навътре в себе си и да се замислиш за миналото и за предстоящото неизвестно
"Всяко човешко същество е резултат от баща и майка. Може да не ги признаваме, да не ги обичаме, да се съмняваме в тях. Те са тук с техния облик, с техните поведение, обноски и странности, с техните илюзии, надежди, с формата на ръцете и на пръстчетата на краката си, с цвета на очите и косите си, с техния начин на говорене, техните мисли, вероятно дори с възрастта, на която са починали, всичко това по някакъв начин се е предало и на нас самите.
Дълго мечтаех майка ми да е чернокожа. Бях си измислил една история, едно друго минало, за да избягам от действителността при завръщането си от Африка, в тази страна, в този град, където не познавах никого, където бях станал странник. После открих, че баща ми, който на преклонна възраст се върна да живее с нас във Франция, беше всъщност Африканецът. Беше ми трудно да го приема. Трябваше да се обърна назад, да започна отначало, да се опитам да разбера. Със спомена за това написах тази малка книжка."
Това е една истинска история, донесла заслужено наградата на автора си, остави се на спомена ...

Искам да ти ...ОБЕЩАЯ

Много мислех каква да бъде първата ми публикация, така че да отрази моето виждане за света и живота и да покаже защо избрах името soul relief. Тази снимка ми помогна да се реша не да започна с изразяване на собствения си стил, а с изваждането на преден план на търсенията на нашето съвремие.
Е, искам да ти обещая романтика като на снимка, аромат силен и страстен, чувственост и плам във вените - всичко това, умело забъркано с рационализма на времето, така необходим, за да оцелеем днес. Нека бъдат няколко игри, игри, запазили се с времето ...
"Истината или се осмеляваш" - и двете - истината пред всичко, предизвикателстовото заедно с нея
"Криеница" - нека избягаме заедно - извън страстите, извън този "панаир на суетата" и се потопим в една лична сетивност, по-различна от традиционната и нека това не звучи високопарно - просто да вложим една по-дълбока мисъл за живота около и в себе си.
"Бесеница" - ах, как искам да изпитам всеки, да пробвам усета му и острия му ум ... може би да го "обеся", за да му дам урок- урок, най-вече по човечност
"Шише" - трябва ти и доза любовно предизвикателство, може би ти трябва и правилното кръгче за игра, а може би трябва да опиташ много пъти, дано се получи ...
Обещах ти го, надявам се да го изпълня, дано се получи хубав плод - сочен, ароматен, сладко-кисел или какъвто го обичаш :-)